?

Log in

No account? Create an account
About this Journal
Links:
GNU GNUstep gNewSense Jabber GNOME на български!
Current Month
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Aug. 25th, 2006 @ 05:14 pm Правото да четеш
Current Mood: hopefulhopeful
Сашо Шопов преведе знаменитото есе на Ричард Столман Правото да четеш. Написал е и интересни бележки на преводача, не ги пропускайте. Какво означава това:
  • Позорният случай с bezmonitor.com вече е и на сървъра на GNU!

  • Всеки трябва да прочете това есе, затова давайте връзката на всички ваши познати и ги помолете да я предават на техните

  • Българските издатели-изедници май спретнаха някаква online библиотечка (не, няма да давам връзка). Хайде да я бойкотираме! Хората, които прочетат Правото да четеш ще си го правят по подразбиране

  • Битката тепърва започва, затова обяснявайте на хората за какво става въпрос, нека не се подлъгват по фрази като "авторите трябва да ядат" и "това е интелектуална собственост"
About this Entry
GNUstep
Aug. 22nd, 2006 @ 04:03 pm MySQL не обича старите машини
Current Mood: disappointeddisappointed
От много време насам си мисля (и се страхувам) кога ли ще настъпи момента, когато разработчиците на софтуер ще пишат "оптимизиран" код или код, който няма да върви на по-старите процесори. Е, този момент дойде. В събота, след рутинна актуализация на системата, осъмнах без пощенски сървър вкъщи. Без много да му мисля, докладвах изключително гнусната грешка. На практика това си е release critical за Дебиан, понеже поддържаните процесори за архитектурата i386 са от 486 нагоре.

Защо ли от MySQL са си помислили, че хората със стари машини са второ качество и техният софтуер няма как да работи на тях? Какво би ги накарало да заключат, че минимума за използваема машина е поне Pentium? По време на УебТех във Варна Сале разпалено обясняваше, че MySQL AB поддържат завиден парк от стари и най-различни машини с най-различни операционни системи, като полагат изключителни усилия всичко да се компилира и да работи навсякъде. Да видим дали ще оправят тази грешка или ще я маркират "WONTFIX".
About this Entry
Debian
Aug. 18th, 2006 @ 09:20 pm Добри Божилов -- гнусен спамър
Current Mood: pissed offpissed off
Току що получих СПАМ от известния автор на булевардна литература Добри Божилов, отвратително писмо на български и на шльокавица, което завършва с "Ще се радваме да Ви помогнем да популяризирате максимално дейността си пред обществото." Основното нещо, което трябва да се знае за спама, е че никога не трябва да се отговаря. Това, което ще направя, е да блокирам поща от всичките му домейни (защо ли не съм го направил по-рано?).
About this Entry
GNUstep
Aug. 14th, 2006 @ 06:19 pm Потайният Кольо
Чак сега разбирам, че Кольо безсрамно и нечестиво си е пуснал нов блог, без изобщо да ни уведоми. Типично в негов стил.
About this Entry
GNUstep
Aug. 11th, 2006 @ 10:09 am За престъпленията...
Йовко пише:
Яворе, достатъчно сме спорили за идеологията и професионализма - аз се прехранвам с професионализъм. Идеологията на фундаментализма принципно ми е чужда и винаги ще бъде така - иначе приемам своите престъпления... Дано някой ден осъзнаете вашите... (Йовко)

Моля за извинение, изразил съм се твърде неправилно. "Престъпление" е аморален акт спрямо друг човек, хора или живи същества. Понякога се отнасям с машините си като с одушевени предмети, затова съм го написал по този начин. Разбира се, че не е престъпление. По-скоро е нещастие, компромис с ценностната ти система.

Разликата между нас е ясна -- за теб несвободния софтуер е (навярно) неприятно, но приемливо решение, а за мен е социален проблем. Обществено зло, което трябва да се изкорени, то не трябва да съществува. "Професионализмът", за който говориш, е начин за успокоение на душата. Представяш ли си, ако RMS си беше казал навремето: "Ами аз съм професионален програмист, трябва да се изхранвам. Не е добре положението, но какво да се прави". Той обаче е направил този избор:
A stark moral choice.

With my community gone, to continue as before was impossible. Instead, I faced a stark moral choice.

The easy choice was to join the proprietary software world, signing nondisclosure agreements and promising not to help my fellow hacker. Most likely I would also be developing software that was released under nondisclosure agreements, thus adding to the pressure on other people to betray their fellows too.

I could have made money this way, and perhaps amused myself writing code. But I knew that at the end of my career, I would look back on years of building walls to divide people, and feel I had spent my life making the world a worse place.

I had already experienced being on the receiving end of a nondisclosure agreement, when someone refused to give me and the MIT AI lab the source code for the control program for our printer. (The lack of certain features in this program made use of the printer extremely frustrating.) So I could not tell myself that nondisclosure agreements were innocent. I was very angry when he refused to share with us; I could not turn around and do the same thing to everyone else.

Another choice, straightforward but unpleasant, was to leave the computer field. That way my skills would not be misused, but they would still be wasted. I would not be culpable for dividing and restricting computer users, but it would happen nonetheless.

So I looked for a way that a programmer could do something for the good. I asked myself, was there a program or programs that I could write, so as to make a community possible once again?

The answer was clear: what was needed first was an operating system. That is the crucial software for starting to use a computer. With an operating system, you can do many things; without one, you cannot run the computer at all. With a free operating system, we could again have a community of cooperating hackers--and invite anyone to join. And anyone would be able to use a computer without starting out by conspiring to deprive his or her friends.

As an operating system developer, I had the right skills for this job. So even though I could not take success for granted, I realized that I was elected to do the job. I chose to make the system compatible with Unix so that it would be portable, and so that Unix users could easily switch to it. The name GNU was chosen following a hacker tradition, as a recursive acronym for "GNU's Not Unix."

Сега този избор е много по-лесен, отколкото тогава. Но пак е дяволски труден, затова не те обвинявам в никакъв случай. Ако бях програмист или ИТ специалист, навярно и аз не бих имал силата да го направя -- не зная и не искам да спекулирам. Човек трудно живее с мисълта, че прави лоши неща. И аз се успокоявам като теб, в моята работа понякога се налага да върша неетични неща. Казвам си "Това е неетично, това е ужасно. Но трябва да храня три деца, пък съм и професионалист, за това ми плащат". Когато работиш в сферата на софтуера и си го повтаряш непрекъснато, в един момент ти се струва, че собственическия софтуер не е толкова неетичен и започваш да наричаш хората, които държат на свободата, фанатици и фундаменталисти. Изкривяване на възгледите и на ценностната система.
About this Entry
GNUstep
Jul. 3rd, 2006 @ 08:34 pm DRM: Defective by design!
Ако още не сте се включили в кампанията на Фондацията за свободен софтуер "Defective by Design", то време е да го направите. DRM не бива да съществува!

П.П. извън темата: Поздравления на Йовко за хипербързия iMac, който изобщо не може да се сравни с моя изтерзан PowerMac 7100. Смятам, че цапането на каквито и да е компютри със собственически софтуер е равносилно на престъпление, но разбира се, това си е както негова работа, така и негово престъпление. Като отявлен хардуерен геронтофил вече притежавам 15 машини (плюс още 3, които са на Калоян), но все още не ми стигат. Излъгаха ме за един hppa в Истанбул, един sparc в София и един IBM RS/6000 (POWER 1) във Варна, така че още ми липсват sparc, hppa, arm, armeb, mips, mipsel, alpha (имам две, но заради TurboChannel Bus няма поддръжка в ядрото Linux), m32r, SuperH (ще се въздържа от s390, ia64, amd64, ppc64 и sparc64 засега). Също търся под дърво и камък мрежова платка MCA, за да съживя един IBM PS/2, както и AAUI трансивер за прекрасната ми Quadra.
About this Entry
GNUstep
Jul. 2nd, 2006 @ 04:45 pm Kudos to Yanko Kaneti
Current Mood: thankfulthankful
Янко Канети удуши #340999. Оказаха се няколко неща, все от компетентността на истински разработчик, а не на сульо като мен. Благодарности!
About this Entry
GNUstep
Jun. 30th, 2006 @ 09:24 am Български код в nautilus-sendto
Current Mood: happyhappy
За щастие кодът на dkirov беше включен в новата версия на nautilus-sendto. Пуснах последна версия на пакета nautilus-sendto-gajim, която конфликтира с новата версия на n-s и ще затворя #368730 веднага, щом nautilus-sendto 0.7-1 влезе в unstable. Enjoy!
About this Entry
Debian
Jun. 26th, 2006 @ 07:06 pm Поредно интервю с RMS
Current Mood: thoughtfulthoughtful
Шон Дали е интервюирал Ричард Столман в Барселона. По-долу е бърз и нескопосан превод, а оригиналът е тук.

Въпрос: Ако разполагахте с магическа пръчка, над какво бихте помолили разработчиците на GNU да работят?
RMS: Не мога да дам конкретен отговор, разбира се. Важни области включват разпознаване на реч, CAD, свободни драйвери, които могат да изискват "reverse engineering" за разработка; това са, мисля, приоритетите сега. Flash беше с висок приоритет, но почти е завършен, а Java -- ами доста хора работят над това и се справяме доста добре, но бих казал, че все още се квалифицира като приоритет.
В: Добре. Какво мислите, че общността може да направи, относно включването на двоични или собственически драйвери, както Linspire прави? Какво мислите за...
RMS: Не можем да направим нищо за тях, освен да отказваме да използваме и популяризираме техния софтуер. Това, което трябва да направим, е да се организираме повече и да не купуваме хардуер, който не сътрудничи със свободен софтуер. В момента Фондация "Свободен софтуер" се опитва да направи нещо по въпроса, но нямаме достатъчно ресурси, за да постигнем нещо значимо. Част от уеб-страницата fsf.org описва кои продукти работят със свободен софтуер и кои не, но за съжаление има само няколко области на хардуер, за които имаме някаква информация. Имаме нужда от още специалисти в повече области, които да се свържат с нас и да ни дадат тази информация.
В: Добре. Вчера говорихте за "Тивоизация", хардуерния проблем. Чувствате ли, че това е проблем, който ще се проявява все повече и повече, с навлизането на вградените...
RMS: Не мога да предскажа бъдещето. Грешка е да се отговаря на въпроси като този. Независимо какво се случва -- дали ще се случва по-често или по-рядко без нашите усилия, целта е да направим така, че да спрем да се случва. Тоест, ако разглеждаме тези проблеми с отношението на предсказатели означава да приемем, че сме пасивни жертви. Но целта е да не сме пасивни жертви! Трябва да решим, че това не бива да се случва! [удря по масата] И начинът да се реши това е с активни действия. Трябва да направим всичко възможно тези продукти да се отхвърлят, да се провалят и да създадат лоша репутация на който ги е направил.
В: Мислили ли сте някога за възможността като клауза за разпространение към GPL да се създаде централно хранилище? Ще поясня -- при авторското право, например, се изпраща копие до библиотеката на Конгреса.
RMS: Това се прави само ако регистрираш авторското право, в САЩ.
В: Правилно, точно така.
RMS: Не, в никакъв случай. Няма да бъде свободен софтуер, ако всеки трябва да изпраща копия до определено място. И на практика ние сме отхвърляли лицензи поради тази причина, като първата версия на Apple Public -- не мога да се сетя точното име сега, Apple Public License? Както и да е, отхвърлихме го, понеже изискваше хората, които ползваха променени версии, да изпращат копие на Apple. И по-късно, те промениха лиценза да не съдържа това, и сега той е лиценз за свободен софтуер.
В: Сега, когато говорим за Digital Restrictions Management (бел.прев: RMS изключително много държи DRM да се нарича "Restrictions", а не "Digital Rights Management" -- и с право!), каква роля виждате да играе тази технология в света на свободния софтуер? С други думи...
RMS: Ами не може да играе никаква роля.
В: Не може да играе никаква роля?
RMS: Не. Вижте, когато целта на някой е да ограничава народа, първото нещо, което прави, е да напише софтуер, чийто код ограничава народа и отказва да работи, както народът би искал. Следващото нещо, което иска да направи, е да се увери, че народът не може да премахне това ограничение. Така че, разбира се, че той не би искал това наистина да бъде свободен софтуер. Целта му е народът да няма Свобода номер 1, свободата да променя програмата и да тя да върши това, което искаш. Така те опитват различни неща, за да предотвратят това -- първата стъпка е, ако могат, да не издават изходния код. Това е начин за превръщането на Свобода номер 1 в измама. И ние сме решили, че ще защитаваме тази свобода като реалност, не като теоретично понятие. Така че няма място за DRM в свободния софтуер. Може да напишеш свободна програма, която отказва да прави нещо, мисля, че има няколко, но основното е, че понеже потребителите могат да я променят, това няма да задоволи човек, който иска да наложи DRM над останалите.

И сега, това е интересен пример за разликите между свободен софтуер и софтуер с отворен код. Някои хора поощряват това, което те наричат "DRM с отворен код (Open Source DRM)". Припомнете си разликите в основните ценности между свободния софтуер и софтуера с отворен код. При свободния софтуер, нашите ценности са свободата и общността. Ние искаме да сме част от общност на свободни хора. Докато при софтуера с отворен код, те говорят за създаването на мощен, надежден софтуер, и за насърчаването на модел за разработка. За нас въпросът как програмата се разработва е второстепенен. Искам да кажа, че ако някои модели на разработка работят по-добре от други -- добре, използвай ги. Но това изобщо не е важно за свободния софтуер, за хората които ценят, които поддържат Движението за свободен софтуер и ценят свободата.

Значи, има хора, които казват, че биха могли да приложат този модел за разработка за разработване на софтуер, проектиран да ни ограничава. И може би това е вярно; може би ако хората се учат взаимно, споделят и си помагат в разработването на софтуер, създаден да премахне свободата ни, той може да стане още по-мощен и надежден в отнемането на свободата ни. Но това е лошо нещо. Това е зло. Това е, като същност, подобно на съвместната разработка на вирус. Ако нещо е зло, ние не искаме то да е направено добре. Ние искаме да е направено колкото се може по-зле.
В: Добре. Аз слушах внимателно вчера, когато говорихте за наричаната от мен клауза "Патрик Хенри" (GPL), "Свобода или смърт".
RMS: Да.
В: И вие казахте, че трябва да запалим лодките си, да победим или загубим, и че това е ключът да не извършваме предателство спрямо свободата на другите.
RMS: Точно така.
В: Бихте ли говорили за малко по този въпрос?
RMS: Тази клауза на GPL -- сега е 12, беше 7, почти не е променена. Това, което се казва, е че ако приемете или ви бъде наложено условие, което не би ви позволило да разпространявате програмата, давайки на другите всички свободи на GPL, то тогава не може да я разпространявате изобщо. Това, което означава, е че или я разпространявате по начин, който предоставя на другите свободите, които би трябвало да имат, или не правите нищо. И ние избрахме заглавие засега: Без предателство на свободата на другите.
В: Добре, един последен въпрос: ако погледнете живота си откакто започнахте проекта GNU, какво мислите, че все още може да бъде направено, вашата мисия?
RMS: О, толкова много! Целта е да се освободи всеки в кибер-пространството. И както виждате, извървели сме дълъг път и има още много. Направили сме широка колекция от свободен софтуер. До няколко месеца, ще има пет хиляди пакети, включени в справочника за свободен софтуер. Всички те работят под GNU/Linux, и всички -- с изключение на няколко GNU пакета, които не са завършени -- са развити и използваеми. И всички ще работят на напълно свободна система, освен ако не сме допуснали грешка някъде. Така че това е съществено постижение, но има нужда от хиляди други. Осигурили сме свободни операционни системи, които се ползват от стотици милиони хора, но има стотици милиони, които все още са под властта на феодалните господари на софтуера. Това не е правилно. И не трябва да бъде така. Нашата цел е да го променим. Собственическият софтуер е противообществена практика. Нашата цел е да сложим край на тази практика.
В: Благодаря ви много.
RMS: Приятно хакерстване!
About this Entry
GNUstep
Jun. 20th, 2006 @ 10:12 pm Vim, the editor of the Beast
Current Mood: exhaustedexhausted
Dear Lazyweb,

Когато не съм на работа, чета служебната си поща с Mutt през ssh. Като редактор по подразбиране съм посочил vi, което означава:
yavor@keel:~$ ls -la /usr/bin/vi
lrwxrwxrwx 1 root root 20 2004-12-01 21:03 /usr/bin/vi -> /etc/alternatives/vi
yavor@keel:~$ sudo update-alternatives --display vi
Password:
vi - status is manual.
link currently points to /usr/bin/vim
/usr/bin/nvi - priority 20
slave vi.1.gz: /usr/share/man/man1/nvi.1.gz
/usr/bin/vim - priority 40
slave vi.1.gz: /usr/share/man/man1/vim.1.gz
Current `best' version is /usr/bin/vim.

Знам, че това е абсолютно кощунствено и неприемливо за миряни от църквата на GNU Emacs, но искам да мога да използвам този редактор поне най-елементарно. Не бих желал да се озова в положението, когато за пръв път го пуснах -- просто не можех да изляза от него. На машините вкъщи отдавна съм минал на nano -- там и без това Vim е достатъчно тежък и муден. Напоследък получавам писма с грозно форматиран текст, който не е вместен в стандартните <80 символа. С Emacs лесно се решава този проблем -- комбинацията M-q автоматично форматира текста до максимума на зададената променлива. Абсолютно убеден съм, че и Vi/Vim/Nvi има такава функция, просто не знам как да разбера коя е. Влизам в ръководството с :help RET и не само, че не мога да намеря това, което ми трябва, ами не мога и да изляза! Vi е като божие наказание...

Help, please!

[LJ изисква всички коментари да са от абонати на системата, което е крайно неприятно. Може да пускате коментари като Anonymous, просто в текста си напишете името (ако желаете, разбира се).]
About this Entry
GNUstep