?

Log in

No account? Create an account
Aug. 11th, 2006 @ 10:09 am За престъпленията...
Йовко пише:
Яворе, достатъчно сме спорили за идеологията и професионализма - аз се прехранвам с професионализъм. Идеологията на фундаментализма принципно ми е чужда и винаги ще бъде така - иначе приемам своите престъпления... Дано някой ден осъзнаете вашите... (Йовко)

Моля за извинение, изразил съм се твърде неправилно. "Престъпление" е аморален акт спрямо друг човек, хора или живи същества. Понякога се отнасям с машините си като с одушевени предмети, затова съм го написал по този начин. Разбира се, че не е престъпление. По-скоро е нещастие, компромис с ценностната ти система.

Разликата между нас е ясна -- за теб несвободния софтуер е (навярно) неприятно, но приемливо решение, а за мен е социален проблем. Обществено зло, което трябва да се изкорени, то не трябва да съществува. "Професионализмът", за който говориш, е начин за успокоение на душата. Представяш ли си, ако RMS си беше казал навремето: "Ами аз съм професионален програмист, трябва да се изхранвам. Не е добре положението, но какво да се прави". Той обаче е направил този избор:
A stark moral choice.

With my community gone, to continue as before was impossible. Instead, I faced a stark moral choice.

The easy choice was to join the proprietary software world, signing nondisclosure agreements and promising not to help my fellow hacker. Most likely I would also be developing software that was released under nondisclosure agreements, thus adding to the pressure on other people to betray their fellows too.

I could have made money this way, and perhaps amused myself writing code. But I knew that at the end of my career, I would look back on years of building walls to divide people, and feel I had spent my life making the world a worse place.

I had already experienced being on the receiving end of a nondisclosure agreement, when someone refused to give me and the MIT AI lab the source code for the control program for our printer. (The lack of certain features in this program made use of the printer extremely frustrating.) So I could not tell myself that nondisclosure agreements were innocent. I was very angry when he refused to share with us; I could not turn around and do the same thing to everyone else.

Another choice, straightforward but unpleasant, was to leave the computer field. That way my skills would not be misused, but they would still be wasted. I would not be culpable for dividing and restricting computer users, but it would happen nonetheless.

So I looked for a way that a programmer could do something for the good. I asked myself, was there a program or programs that I could write, so as to make a community possible once again?

The answer was clear: what was needed first was an operating system. That is the crucial software for starting to use a computer. With an operating system, you can do many things; without one, you cannot run the computer at all. With a free operating system, we could again have a community of cooperating hackers--and invite anyone to join. And anyone would be able to use a computer without starting out by conspiring to deprive his or her friends.

As an operating system developer, I had the right skills for this job. So even though I could not take success for granted, I realized that I was elected to do the job. I chose to make the system compatible with Unix so that it would be portable, and so that Unix users could easily switch to it. The name GNU was chosen following a hacker tradition, as a recursive acronym for "GNU's Not Unix."

Сега този избор е много по-лесен, отколкото тогава. Но пак е дяволски труден, затова не те обвинявам в никакъв случай. Ако бях програмист или ИТ специалист, навярно и аз не бих имал силата да го направя -- не зная и не искам да спекулирам. Човек трудно живее с мисълта, че прави лоши неща. И аз се успокоявам като теб, в моята работа понякога се налага да върша неетични неща. Казвам си "Това е неетично, това е ужасно. Но трябва да храня три деца, пък съм и професионалист, за това ми плащат". Когато работиш в сферата на софтуера и си го повтаряш непрекъснато, в един момент ти се струва, че собственическия софтуер не е толкова неетичен и започваш да наричаш хората, които държат на свободата, фанатици и фундаменталисти. Изкривяване на възгледите и на ценностната система.
About this Entry
GNUstep