?

Log in

No account? Create an account
Jul. 4th, 2008 @ 02:57 pm Сбогом, Патилане!
Current Mood: sadsad
Не съм вещоман. Точно обратното — не си пазя инструменти, техника, дрехи, не ми пука особено когато някое дете дупчи дивана с нещо или драска по прясно боядисаната стена. Като бях дете, си спомням как един съсед през ден-два слизаше да си чисти колата. То не беше чистене, ами направо близане — отвътре, отвън, с гъбичка, с парцалчета, стъклата с препарат… Зарекох се, че ако един ден имам кола или някаква друга „ценна“ вещ, никога няма да ѝ слугувам.

С „машините“ е някак си друго. Слагам го в кавички, защото имам предвид малко по-широк спектър от машини. Когато ремонтираш някаква машина, изграждаш някаква връзка с нея. Когато я ремонтираш много пъти и я подобряваш, връзката е по-силна. Когато някой мъдър експерт/специалист ти каже, че машината никога няма да тръгне, но ти успееш да я съживиш, връзката става още по-дълбока. Всеки, който е съживявал машина, считана за мъртва, знае за какво говоря. Аз се занимавам с ремонт от малък, ремонт на най-различни неща. Всъщност, емоционалната връзка не е със самото желязо, по-скоро е свързана със спомените и изживяванията покрай желязото.

Хвърлих око на patilan някъде през 1997 г. май. Тогава не се казваше така — доколкото ми е известно, само при GNU (и „Юникс“) машините си имат имена, т.нар. hostname. Патилан беше машината на счетоводителката в тогавашната фирма на вуйчо ми. Беше с някаква версия на „Уиндоус“ и грозен собственически счетоводен софтуер, май писан на dBase. Жената непрекъснато се оплакваше, че компютъра бил бавен и шумен. Действително, беше най-бавната машина от всички в офиса и именно заради това ѝ бях хвърлил око. Все някой ден тази машина щеше да се изхвърли като остаряла, ненужна и проблемна. Навярно секретарката щеше да се сдобие с нов компютър, а старият ѝ щеше да отиде при счетоводителката. Винаги става така. Чаках този момент търпеливо и знаех, че ще му дойде времето.

Моментът настъпи през 1998 г., когато вуйчо ми започна нова дейност в друг град. Патилан се оказа излишен и така се сдобих с моя верен приятел, като дори и не подозирах какво ни чака занапред. Патилан беше Cyrix 100 MHz (аналог на Pentium) с 8 MB RAM. Инсталирах така разпространената конфигурация по онова време „dual boot“ — Windows 95 и GNU/Линукс. Срамно, но така си беше. Тогава все още не бях срязал пъпната връв със собственическия свят.

В първите години Патилан беше основна (и единствена, FWIW) машина в новото ми самостоятелно бизнес начинание. Мисля, че още съвсем в началото успях да подкарам свободна програма за приемане/изпращане на факсове (това беше единственото, за което ползвах „Уиндоус“) и реших да мина изцяло на GNU/Линукс. (Тогава още му казвах погрешно „Линукс“.)

Минах и на нова дистрибуция, в унисон с „бизнеса“ — Ред Хат. Разбира се, както се очакваше, към 2002 г. бизнесът фалира. Горе-долу тогава май започнаха първите ми стъпки в света на свободния софтуер. Бях потребител отдавна, но само потребител. Трябваше да се прави повече от „потребителстване“.

През 2003 г. не можах да обновя успешно от Ред Хат към Федора. Това ме раздразни доста, но е възможно и аз да съм оплескал нещо. Инсталирах Федора 1 на чисто и за мое голямо учудване, Патилан не беше същия. Изглежда мъкнеше огромен товар на гърба си. От известно време наблюдавах Дебиан, и не ми отне много време да взема решението.

През 2004 или 2005 г. се включих в екипа за превод на GNOME и именно на Патилан се роди първия ми превод. Към края на 2006 г., вече беше видно, че Патилан се мъчи. Компилирането на GNOME (което всеки преводач прави — или поне трябва да прави — за да тества превода) се превърна в мисия невъзможна. Докато стигне до някой модул от края на раздела „desktop“, този модул вече изискваше по-нова версия на GTK+ или нещо друго. Хората чупеха API/ABI по-бързо, отколкото Патилан можеше да компилира. Веднъж трябваше да подам около 150 файла в огромното хранилище на gnu.org. Докато cvs обходи дървото за да реши кой файл е променен и е за подаване, минаха буквално два часа. Подаването не успя, защото през това време някой друг беше променил един или два файла и имаше конфликти. Тогава твърдо реших, че не мога да разчитам на Патилан като основна машина, вече не. Миналата пролет закупих един Compaq (с мощен Pentium II вътре) и така от март 2007 г. основната ми работна станция е Цоцолана. Патилан продължи да си работи и си ми беше основна машина за пакетиране и всичко останало, свързано с Дебиан и пакетите, които поддържам там. Геройски участваше в много сражения при трепане на буболечки (повече известни като „бъгове“), и щеше да участва в последния гнустепски щурм при подготовката на Lenny, предстоящото ново стабилно издание на Дебиан.

На Патилан съм чел повечето от философията на проекта GNU, от Патилан за пръв път подадох в официалното хранилище на gnu.org. На Патилан направих първите си стъпки с GNU Emacs, за пръв път инсталирах GNUstep. На Патилан за пръв път направих първия си пакет, на Патилан всичките ми деца за пръв път играха на GCompris, на Патилан за пръв път…

Това е една трета от живота ми и половината от смисления ми живот, прекарана покрай тази машина.

През годините много съм „пипал“ и надграждал Патилан. Тези, които са ми идвали на гости, навярно помнят естественото му състояние — разпилян, изкормен, дънната платка изкарана отгоре, а твърдия диск поставен върху книга. Правил съм му много подобрения, между които:
  • Специална система за охлаждане, заради многото консуматори и нагъчканата кутия с кабели. Трябваше да я разкарам миналата година, когато Патилан преживя лек пожар заради несигурни връзки на захранването. Захранването го размених с това на сървъра ми Смехурко (който е Pentium 133 MHz), но „новото“ не беше в състояние да поддържа тази система. Може би това е белязало началото на края.

  • Измислен USB порт с доста мръсни хакове и бая запояване. Оказа се, че е някакъв стар непълен стандарт на USB, което нито едно съвременно устройство не поддържа. Не беше болка за умиране, де.


Към средата на юни нещо се случи — машината спря ей така. Знаех поне от две-три седмици, че вентилатора на захранването се е спекъл и това неминуемо е довело до драстично увеличаване на температурата и пълна липса на циркулация на въздуха. Изключих го и го оставих така, имах друга работа. След няколко дни го пуснах, работеше си. За малко. С последния си дъх Патилан компилираше ProjectCenter за предстоящата офанзива в Дебиан, когато изведнъж секна. Отидох в стаята му и го изключих. Знаех, че нещо сериозно е станало и повече няма да тръгне без моята намеса.

Снощи след работа най-накрая намерих време да го отворя. Веднага забелязах обгорялата малка област на дънната платка, близо до стабилизатора. Не можах да разбера точно какво беше изгоряло, корпусите на двата елемента бяха направо разпрашени. Раздвижих и смазах вентилатора на захранването, както и този на процесора. Изчистих го щателно и разкарах всички ненужни консуматори. Знаех, че е безполезно, но Патилан заслужаваше последно дишане „уста в уста“. Включих го — вентилаторите се въртяха, както и твърдия диск. Замерих напрежението на няколко места на дънната платка — нищо, както и очаквах. Това беше краят. Установен час на смъртта: 3 юли 2008 г., около 20 ч. Аз съм виновен. Знаех, че става нещо подобно, но си казах „Ще издържи, както всеки друг път“. Още едно потвърждение, че повечето машини умират поради немарливостта на хората, които (уж) ги поддържат.

Не е краят, всъщност. Все някой ден някой ще изхвърли ненужна стара дънна платка със Socket 7 и Патилан ще бъде съживен. Но под друго име. Старият ми другар си отиде в следната конфигурация:
  • Процесор Pentium MMX 233 MHz

  • 64 MB RAM

  • 13 GB твърд диск

  • Някаква архаична видео-платка на ATI (първият им модел за шина PCI)

  • 2 флопи-дискови устройства — 3.5" и 5.25"

  • Операционна система: Debian GNU/Linux (unstable)


Мисля си, една снимка на Патилан би била на място, точно като некролог. Но нямам цифров фотоапарат. Не ми е трябвал, не съм си и купувал. Пък и все още за мен си е технология от бъдещето. Нищо — не е фатално, че няма снимка. Аз ще си го спомням много добре.

Сбогом, Патилане, стари мой другарю!
About this Entry
GNUstep
From:bouldershrubs
Date:September 30th, 2008 04:42 pm (UTC)
(Permanent Link)
Очень понравился ваш ЖЖ, я вас зафренжу и было бы круто если бы вы ответили взаимно;)