?

Log in

No account? Create an account
Sep. 5th, 2006 @ 06:23 pm Лицемерието в Дебиан
Current Mood: frustratedfrustrated
През последните години проектът Дебиан се запъти към руслото, по което се движат повечето от останалите дистрибуции. Изглежда в един момент настъпва "прозрението", че е много по-важно една GNU/Линукс дистрибуция да бъде по-популярна и да има колкото се може повече потребители, отколкото да се отстоява свободата им на всяка цена.

Конфликтът в Дебиан навярно се е зародил още преди 10 години под ръководството на Брус Перенс. Тогава ФСС спира спонсорирането на проекта с пълно право, понеже е истинско безумие Фондацията за свободен софтуер да спонсорира разработването и разпространяването на несвободен такъв. От известно време насам дебианци се опитват да "отмият" това срамно петно, но по заобиколни и крайно погрешни пътища. Вместо да направят единственото правилно нещо -- да спрат да пакетират и да разпространяват несвободен софтуер (секцията "non-free") и свободен софтуер, окован в несвободни зависимости (секцията "contrib"), привържениците на култа на завъртулката (също известна като "спиралата") се заеха да доказват на ФСС и на свободната общност колко държат на свободата, като обявиха GNU FDL за почти несвободен лиценз. Антон Зиновиев положи героични усилия да спре това пропадане, това тотално залитане към извратеното "понятие за свобода", но неговото предложение получи най-малко гласове. Документацията на пакетите на GNU с непроменливи раздели (които включват само заглавни части и философски материали на Движението за свободен софтуер) беше прехвърлена в "non-free", като по този начин тази секция се узакони на практика завинаги. Вече го има и оправданието "Няма да я махнем, понеже съдържа полезна документация". Нещастният потребител на Дебиан, жител на прекрасния свободен GNU свят, е принуден да добави "non-free" към /etc/apt/sources.list и да преглежда десетки пакети с неетичен собственически софтуер в търсене на пропъдената свободна документация.

Сега проектът обсъжда и ще гласува за несвободния фърмуер, който съвсем измъквачески, по дебиански, бива често наричан "фърмуер без изходен код". Една съвкупност от двоичен код по-етична ли е от едно ръководство, включващо Манифеста на GNU като непроменлив раздел? Защо ли повечето дебианци прилагат двоен стандарт спрямо документацията на GNU и собственическия фърмуер? Много просто, фърмуера е критичен за поддръжката на много компютърни системи и ще има голям отлив от потребители, ако се премахне. Добре ще е проблемът да се прикрие, леко да се изкриви понятието, за да може хем Дебиан да кърти мивки, хем и да остане колос в очите на свободните хора. Да, ама ние ги виждаме тези неща -- цялата тази гнусотия е напълно прозрачна за нас.

Преведох едно писмо на Брандън Робинсън, което ме развълнува:
Тема: on firmware and freedoom
От: Branden Robinson <branden@debian.org>
Групи за новини: gmane.linux.debian.devel.project
Програма за е-поща/новини: Mutt/1.5.13 (2006-08-11)
Дата: Thu, 24 Aug 2006 03:01:51 -0400

Намерих съпоставката на две статии на главната страница на LWN тази седмица за интересна, и това ме мотивира да напиша някои мисли, които публикувах и като коментар към едната от тях.

Вместо да се намесвам директно в текущата дискусия относно това за какви потоци от битове би трябвало или не би трябвало да прилагаме нашето определение за "свободен софтуер", реших да споделя моите лични възгледи за причините защо трябва да изискваме свободен фърмуер на първо място, и какво съобщение бихме отправили, ако спрем да настояваме за това.

***

Може би следствие -- нарочно или не -- от новата агресивна политика на "Майкрософт" относно "Windows Activation", е че причинява вълна от бегълци към GNU/Линукс [*], които преди са използвали Уиндоус, понеже "просто е работил" и са го инсталирали безплатно.

Заради досадата и риска от "активация" на Уиндоус, напливът на потребители на безплатен софтуер е много по-голям, и много от тях и пет пари не дават за упражняването на контрол над компютрите си по начина, по който ние, умело практикуващи командата "apt-get source", сме свикнали.

Не настоявам, че всеки компютърен потребител трябва да е специалист, но ми е жал за провала ни да разпространяваме идеите на свободния софтуер сред потребителите. В името на "прагматизма", една почтена школа на философско мислене сега се е ограничила в добавка към всеки аргумент, късоглед и антисоциален по съдържание. Сега нашата общност флиртува с прахосването на успехите, които са били изградени през последните 15 години.

"Софтуер с отворен код" и "свободен софтуер" не са терминологичен магически прах, с който можем да поръсим нещо и по този начин да го направим добро. Поне второто са определени принципи, за които хората са се борили, и които трябва да браним ревностно, ако искаме те да бъдат запазени. Освен ако не сте някой от малцината късметлии, родени като царе, свободите, на които се наслаждавате, са спечелени с цената на борба. Това включва свободата да променяте кода и да споделяте промените със съседите си. Това, че тази свобода е била извоювана със саможертви най-често под формата на средства за препитание, а не на пролята кръв, не я прави по-нереална.

Аз също често съм бил разочарован от липсата на пълна поддръжка на хардуера за GNU/Линукс за което и да е устройство, което може да се купи. Компенсирам това, като се опитвам да бъда информиран клиент и да не купувам хардуер от фирми, които са враждебно настроени към GNU/Линукс. Уча се да приемам и факта, че не мога да имам всичко, което поискам. За мен хардуер, който няма свободен драйвер, не е възможен избор. Ако се окажа с такъв, понеже е вграден в дънната платка, например, тогава знам това още като го купувам, и за мен той не съществува. Това не е "допълнителна функционалност" на покупката ми.

Със свободния софтуер мога да насоча усилията си към създаването на това, което желая. Без свободния софтуер, аз съм незначителен молител, подчинен на прищевките на големите корпорации.

Свободни приложения, свободни драйвери, свободен фърмуер -- всички те са част от една дреха. Всички ви предоставят правото да упражнявате контрол над компютъра си. С принципа на свободния софтуер, имате инструмент, с който да го направите. Ако нямате необходимите знания и умения да реализирате нова функционалност или да коригирате грешка, може да се присъедините към общността и да се опитате да предизвикате интерес, или да наемете някой с необходимите умения.

Без принципа на свободния софтуер сте изправени сами пред монополиста, като може само да предложите портфейла си. В чия полза ще бъдат договорени условията?

***

Приемам факта, че разликата, която правим между "main" и "non-free" е важна, и е доста далеч от резултатите от обсъжданията относно това какво означава "уточнение" на Обществения договор, например. Каквото сложим в "main", носи щемпела на нашето одобрение, независимо дали ни харесва или не. Вярно е, че имаме определени възражения относно много неща в "main", и те често са храна за дискусии в -legal и понякога в други списъци, но също вярвам, че когато слагаме нещо в "main", ние го джиросваме. (Със сигурност даваме обещание да осигуряваме поддръжка по отношение на сигурността.)

Лично аз не се чувствам комфортно да разширим това одобрение, като включим нещата, които напоследък определяме като "blobs", независимо дали са изпълними инструкции за хоста или допълнителен процесор, графични изображения, звукови/видео потоци, или ръководства, които се обработват посредством някакъв инструмент.

За мен, нашето настояване за свободен софтуер е нашето настояване, че ние, като разработчици, разширяваме равнопоставения достъп и равните права за упражняване на контрол над компютърните системи и за нашите потребители.

Вярвам, че компютрите трябва да бъдат контролирани от тези, които ги притежават и работят с тях. Отказването на достъпа до изходния код на каквото и да е, било приложение, object loader, драйвер на устройство или "blob", издига бариера пред потребителя, и им предава съобщението, че нямат права да променят поведението на машината си както намерят за добре. Да включим подобни неща в "main" въпреки липсата на изходния код е все едно да кажем на нашите потребители, че сме съучастници в ограничаването на контрола върху компютрите им.

Според мен, би трябвало да имаш не по-малко права да настройваш спрямо нуждите си и да споделяш с приятели един "blob", колкото каквото и да е, което тече по шините на машината ти. Да наречеш нещо "blob" изглежда сякаш е нарочно с цел намаляване на важността му в сравнение с останалите потоци битове, които сме свикнали да наричаме "софтуер". Ами ако тези "blobs" не бяха важни, нямаше да има натиск да ги задържим в "main".

Всеки от нас може, разбира се, да приеме на машините си всякакъв вид неща, за които обществото смята, че не би трябвало да имаме права да променяме и разпространяваме, от холивудски филми на DVD до статии на "Асошиейтед прес". Проектът Дебиан, обаче, не разпространява такива материали в "main". Да направим това би означавало да подкопаем нашето обещание да поддържаме системата Дебиан "100% свободна", както е заложено в нашия Обществен договор.

Ако нещо си струва предлагането на General Resolution да се задържи в "main", това е нещо, което си струва подкрепянето на нашите права да променяме и разпространяваме и в абстрактния, и в практическия смисъл.


[*] Навсякъде съм променил "Линукс" с "GNU/Линукс", понеже е повече от ясно, че Брандън е привърженик на Движението за свободен софтуер. Проектът Дебиан е един от малкото проекти за свободен софтуер, който нарича операционната система с истинското й име.



Това, което (все още) не вижда Брандън, е защо проектът се е провалил в разпространяването на идеалите на свободния софтуер сред потребителите. Как можеш да научиш някого на етични норми, когато му даваш точно противоположното? Разпространяването на несвободен софтуер е все едно да кажеш: "Ето, това не е чак толкова лошо, ползвай го, ако искаш". Това е социален проблем и абсолютен феномен. Много от останалите дистрибуции не ги е грижа за свободата и това е разбираемо, свободата е с нисък приоритет в наши дни. Но дебианския парадокс е трудно обясним. Какво друго, освен лицемерие е, да твърдиш "Ние сме 100% отдадени на свободния софтуер" и в същото време да разработваш и разпространяваш несвободен?
About this Entry
Debian
From:ext_5496
Date:September 5th, 2006 07:22 pm (UTC)
(Permanent Link)
Благодарности за превода - аз така и не намерих време да прочета всичко и да разбера какъв е проблемът. Макар да се досещах, че става дума за нещо такова.

И все пак как ли ще реагира голямата общност на разработчиците на Дебиан и ако нещата започват да загрубяват все повече и повече (знаеш, че бях почти "за" отказа на GFDL с непроменливи раздели, макар и явно с по-друга мотивация от дебианците...), то докъде ще стигне всичко? Кой проект ще приюти стремежа за отвоюване на свободите, който ако Дебиан продължава така, ще започне не да присъства, а да "витае" около Дебиан, без да има твърда почва в него?

Има ли такива нагласи, има ли такива подготовления? Чисто структурно Дебиан беше (и засега все още е) добра платформа за такова отстояване и тази структура е коствала ужасно много усилия и време за изграждането. Но все пак... както се казва "а сега накъде"...?
[User Picture Icon]
From:yavorescu
Date:September 5th, 2006 08:08 pm (UTC)

А сега накъде ли? Как накъде -- към GNU!

(Permanent Link)
Проект като Дебиан е предварително обречен на неуспех, понеже "дебианската демокрация" е основана на мнозинството. Колкото повече разработчици под флага на "отворения код" навлизат в редиците, толкова повече ще бледнеят истинските цели. Ще се превърне в една технократична общност, в една прекрасна платформа от техническа, но не и от етична гледна точка. Дори и хора като Брандън, които са абсолютно малцинство, не могат да съзрат същината на проблема.

А сега накъде? Проектът Утуто е истински отдаден на свободния софтуер, макар че нямат техническите и човешките ресурси да изчистят изцапаното ядро Линукс, например. И дистрибуция ала Дженту не е решение, разбира се.

Това е фундаментален проблем в Свободния свят -- липсата на воля да се отстоява свободата. Затова от известно време насам в проекта GNU се подготвя почвата за една истински етична дистрибуция. Много вода ще изтече дотогава, но си струва. За повече информация виж предварителния проект https://savannah.gnu.org/projects/packaging/.
From:ext_5496
Date:September 6th, 2006 07:19 pm (UTC)

Re: А сега накъде ли? Как накъде -- към GNU!

(Permanent Link)
Да, знам и за двата проекта. В интерес на истината - повече съм чувал да се шуми напоследък около Утуто.
Но все пак мисълта ми беше за целия този ресурс - всичките усилия, мечти, време и труд. С една дума, за ентусиазма, с който се е градяла структурата. Аз се убеждавам, че нещо е сбъркано, но се чудех не къде да отида, а по-скоро как и дали нещата може да се оправят. Поне малко и дори с усилия. То всяка промяна е такава.
Та се чудех днес дали не е решение да пречупя нещо в себе си и да стана разработчик на Дебиан. Няма да е голямо "пречупеното - по-голямо ще е ако/когато проектът фактически се провали.
Чудех се и дали и други хора няма да решат така. Защото, както казваш - проблемът е дошъл с мнозинството. При добро развитие на нещата може и да се разреши от ново мнозинство. Да се разреши принципно - като се поправи принципът.

Но пък това е трудна и досадна работа... определено...
[User Picture Icon]
From:yavorescu
Date:September 6th, 2006 07:52 pm (UTC)

Re: А сега накъде ли? Как накъде -- към GNU!

(Permanent Link)
Не бъркай ентусиазма с това, за което говорим. Ентусиазъм в Дебиан колкото щеш, и непрекъснато се увеличава. Обикновено оъпънсорснатите люде са много ентусиазирани. Дебиан ще се провали, и вече се е провалил като проект, който трябва да отстоява свободата. Техническите аспекти са съвсем друго нещо и там ще се върви напред, няма съмнение. Но това не ме топли.

Проблемите в Дебиан са абсолютно аналогични на проблемите на една друга организация, в която заедно с теб членувахме. ССС предпочете един "празник на софтуерната свобода" да бъде успешен, отколкото да отстоява идеалите, заложени при учредяването.