NSBlogPersonal

Current Mood: curious

• Информацията, която блогващите публикуват, е публично достъпна. Ако някой иска тя да е предпазена от злонамерени люде, препоръчвам да си води дневника в текстов файл и да го обработва с gpg --encrypt.


• В LJ има възможност да се въвеждат лични данни като пол, местоположение, Jabber ID и т.н. Това е по желание, така че ако не искате те да попаднат в чужди ръце, просто не ги публикувайте.


• При регистрация на блог в LJ, задължително трябва да се посочи датата на раждане. Струва ми се, че това е единствената информация, която няма как да бъде защитена. Абсолютно сигурен съм, че и българските, и руските служби за сигурност знаят много добре кога съм роден (както и службите на останалите страни, където съм се подвизавал). Non-issue.

Current Mood: frustrated

Тема: on firmware and freedoom
От: Branden Robinson <branden@debian.org>
Групи за новини: gmane.linux.debian.devel.project
Програма за е-поща/новини: Mutt/1.5.13 (2006-08-11)
Дата: Thu, 24 Aug 2006 03:01:51 -0400

Намерих съпоставката на две статии на главната страница на LWN тази седмица за интересна, и това ме мотивира да напиша някои мисли, които публикувах и като коментар към едната от тях.

Вместо да се намесвам директно в текущата дискусия относно това за какви потоци от битове би трябвало или не би трябвало да прилагаме нашето определение за "свободен софтуер", реших да споделя моите лични възгледи за причините защо трябва да изискваме свободен фърмуер на първо място, и какво съобщение бихме отправили, ако спрем да настояваме за това.

***

Може би следствие -- нарочно или не -- от новата агресивна политика на "Майкрософт" относно "Windows Activation", е че причинява вълна от бегълци към GNU/Линукс [*], които преди са използвали Уиндоус, понеже "просто е работил" и са го инсталирали безплатно.

Заради досадата и риска от "активация" на Уиндоус, напливът на потребители на безплатен софтуер е много по-голям, и много от тях и пет пари не дават за упражняването на контрол над компютрите си по начина, по който ние, умело практикуващи командата "apt-get source", сме свикнали.

Не настоявам, че всеки компютърен потребител трябва да е специалист, но ми е жал за провала ни да разпространяваме идеите на свободния софтуер сред потребителите. В името на "прагматизма", една почтена школа на философско мислене сега се е ограничила в добавка към всеки аргумент, късоглед и антисоциален по съдържание. Сега нашата общност флиртува с прахосването на успехите, които са били изградени през последните 15 години.

"Софтуер с отворен код" и "свободен софтуер" не са терминологичен магически прах, с който можем да поръсим нещо и по този начин да го направим добро. Поне второто са определени принципи, за които хората са се борили, и които трябва да браним ревностно, ако искаме те да бъдат запазени. Освен ако не сте някой от малцината късметлии, родени като царе, свободите, на които се наслаждавате, са спечелени с цената на борба. Това включва свободата да променяте кода и да споделяте промените със съседите си. Това, че тази свобода е била извоювана със саможертви най-често под формата на средства за препитание, а не на пролята кръв, не я прави по-нереална.

Аз също често съм бил разочарован от липсата на пълна поддръжка на хардуера за GNU/Линукс за което и да е устройство, което може да се купи. Компенсирам това, като се опитвам да бъда информиран клиент и да не купувам хардуер от фирми, които са враждебно настроени към GNU/Линукс. Уча се да приемам и факта, че не мога да имам всичко, което поискам. За мен хардуер, който няма свободен драйвер, не е възможен избор. Ако се окажа с такъв, понеже е вграден в дънната платка, например, тогава знам това още като го купувам, и за мен той не съществува. Това не е "допълнителна функционалност" на покупката ми.

Със свободния софтуер мога да насоча усилията си към създаването на това, което желая. Без свободния софтуер, аз съм незначителен молител, подчинен на прищевките на големите корпорации.

Свободни приложения, свободни драйвери, свободен фърмуер -- всички те са част от една дреха. Всички ви предоставят правото да упражнявате контрол над компютъра си. С принципа на свободния софтуер, имате инструмент, с който да го направите. Ако нямате необходимите знания и умения да реализирате нова функционалност или да коригирате грешка, може да се присъедините към общността и да се опитате да предизвикате интерес, или да наемете някой с необходимите умения.

Без принципа на свободния софтуер сте изправени сами пред монополиста, като може само да предложите портфейла си. В чия полза ще бъдат договорени условията?

***

Приемам факта, че разликата, която правим между "main" и "non-free" е важна, и е доста далеч от резултатите от обсъжданията относно това какво означава "уточнение" на Обществения договор, например. Каквото сложим в "main", носи щемпела на нашето одобрение, независимо дали ни харесва или не. Вярно е, че имаме определени възражения относно много неща в "main", и те често са храна за дискусии в -legal и понякога в други списъци, но също вярвам, че когато слагаме нещо в "main", ние го джиросваме. (Със сигурност даваме обещание да осигуряваме поддръжка по отношение на сигурността.)

Лично аз не се чувствам комфортно да разширим това одобрение, като включим нещата, които напоследък определяме като "blobs", независимо дали са изпълними инструкции за хоста или допълнителен процесор, графични изображения, звукови/видео потоци, или ръководства, които се обработват посредством някакъв инструмент.

За мен, нашето настояване за свободен софтуер е нашето настояване, че ние, като разработчици, разширяваме равнопоставения достъп и равните права за упражняване на контрол над компютърните системи и за нашите потребители.

Вярвам, че компютрите трябва да бъдат контролирани от тези, които ги притежават и работят с тях. Отказването на достъпа до изходния код на каквото и да е, било приложение, object loader, драйвер на устройство или "blob", издига бариера пред потребителя, и им предава съобщението, че нямат права да променят поведението на машината си както намерят за добре. Да включим подобни неща в "main" въпреки липсата на изходния код е все едно да кажем на нашите потребители, че сме съучастници в ограничаването на контрола върху компютрите им.

Според мен, би трябвало да имаш не по-малко права да настройваш спрямо нуждите си и да споделяш с приятели един "blob", колкото каквото и да е, което тече по шините на машината ти. Да наречеш нещо "blob" изглежда сякаш е нарочно с цел намаляване на важността му в сравнение с останалите потоци битове, които сме свикнали да наричаме "софтуер". Ами ако тези "blobs" не бяха важни, нямаше да има натиск да ги задържим в "main".

Всеки от нас може, разбира се, да приеме на машините си всякакъв вид неща, за които обществото смята, че не би трябвало да имаме права да променяме и разпространяваме, от холивудски филми на DVD до статии на "Асошиейтед прес". Проектът Дебиан, обаче, не разпространява такива материали в "main". Да направим това би означавало да подкопаем нашето обещание да поддържаме системата Дебиан "100% свободна", както е заложено в нашия Обществен договор.

Ако нещо си струва предлагането на General Resolution да се задържи в "main", това е нещо, което си струва подкрепянето на нашите права да променяме и разпространяваме и в абстрактния, и в практическия смисъл.

[*] Навсякъде съм променил "Линукс" с "GNU/Линукс", понеже е повече от ясно, че Брандън е привърженик на Движението за свободен софтуер. Проектът Дебиан е един от малкото проекти за свободен софтуер, който нарича операционната система с истинското й име.

Current Mood: hopeful

• Позорният случай с bezmonitor.com вече е и на сървъра на GNU!


• Всеки трябва да прочете това есе, затова давайте връзката на всички ваши познати и ги помолете да я предават на техните


• Българските издатели-изедници май спретнаха някаква online библиотечка (не, няма да давам връзка). Хайде да я бойкотираме! Хората, които прочетат Правото да четеш ще си го правят по подразбиране


• Битката тепърва започва, затова обяснявайте на хората за какво става въпрос, нека не се подлъгват по фрази като "авторите трябва да ядат" и "това е интелектуална собственост"

Яворе, достатъчно сме спорили за идеологията и професионализма - аз се прехранвам с професионализъм. Идеологията на фундаментализма принципно ми е чужда и винаги ще бъде така - иначе приемам своите престъпления... Дано някой ден осъзнаете вашите... (Йовко)

A stark moral choice.

With my community gone, to continue as before was impossible. Instead, I faced a stark moral choice.

The easy choice was to join the proprietary software world, signing nondisclosure agreements and promising not to help my fellow hacker. Most likely I would also be developing software that was released under nondisclosure agreements, thus adding to the pressure on other people to betray their fellows too.

I could have made money this way, and perhaps amused myself writing code. But I knew that at the end of my career, I would look back on years of building walls to divide people, and feel I had spent my life making the world a worse place.

I had already experienced being on the receiving end of a nondisclosure agreement, when someone refused to give me and the MIT AI lab the source code for the control program for our printer. (The lack of certain features in this program made use of the printer extremely frustrating.) So I could not tell myself that nondisclosure agreements were innocent. I was very angry when he refused to share with us; I could not turn around and do the same thing to everyone else.

Another choice, straightforward but unpleasant, was to leave the computer field. That way my skills would not be misused, but they would still be wasted. I would not be culpable for dividing and restricting computer users, but it would happen nonetheless.

So I looked for a way that a programmer could do something for the good. I asked myself, was there a program or programs that I could write, so as to make a community possible once again?

The answer was clear: what was needed first was an operating system. That is the crucial software for starting to use a computer. With an operating system, you can do many things; without one, you cannot run the computer at all. With a free operating system, we could again have a community of cooperating hackers--and invite anyone to join. And anyone would be able to use a computer without starting out by conspiring to deprive his or her friends.

As an operating system developer, I had the right skills for this job. So even though I could not take success for granted, I realized that I was elected to do the job. I chose to make the system compatible with Unix so that it would be portable, and so that Unix users could easily switch to it. The name GNU was chosen following a hacker tradition, as a recursive acronym for "GNU's Not Unix."

Current Mood: thoughtful

Въпрос: Ако разполагахте с магическа пръчка, над какво бихте помолили разработчиците на GNU да работят?
RMS: Не мога да дам конкретен отговор, разбира се. Важни области включват разпознаване на реч, CAD, свободни драйвери, които могат да изискват "reverse engineering" за разработка; това са, мисля, приоритетите сега. Flash беше с висок приоритет, но почти е завършен, а Java -- ами доста хора работят над това и се справяме доста добре, но бих казал, че все още се квалифицира като приоритет.
В: Добре. Какво мислите, че общността може да направи, относно включването на двоични или собственически драйвери, както Linspire прави? Какво мислите за...
RMS: Не можем да направим нищо за тях, освен да отказваме да използваме и популяризираме техния софтуер. Това, което трябва да направим, е да се организираме повече и да не купуваме хардуер, който не сътрудничи със свободен софтуер. В момента Фондация "Свободен софтуер" се опитва да направи нещо по въпроса, но нямаме достатъчно ресурси, за да постигнем нещо значимо. Част от уеб-страницата fsf.org описва кои продукти работят със свободен софтуер и кои не, но за съжаление има само няколко области на хардуер, за които имаме някаква информация. Имаме нужда от още специалисти в повече области, които да се свържат с нас и да ни дадат тази информация.
В: Добре. Вчера говорихте за "Тивоизация", хардуерния проблем. Чувствате ли, че това е проблем, който ще се проявява все повече и повече, с навлизането на вградените...
RMS: Не мога да предскажа бъдещето. Грешка е да се отговаря на въпроси като този. Независимо какво се случва -- дали ще се случва по-често или по-рядко без нашите усилия, целта е да направим така, че да спрем да се случва. Тоест, ако разглеждаме тези проблеми с отношението на предсказатели означава да приемем, че сме пасивни жертви. Но целта е да не сме пасивни жертви! Трябва да решим, че това не бива да се случва! [удря по масата] И начинът да се реши това е с активни действия. Трябва да направим всичко възможно тези продукти да се отхвърлят, да се провалят и да създадат лоша репутация на който ги е направил.
В: Мислили ли сте някога за възможността като клауза за разпространение към GPL да се създаде централно хранилище? Ще поясня -- при авторското право, например, се изпраща копие до библиотеката на Конгреса.
RMS: Това се прави само ако регистрираш авторското право, в САЩ.
В: Правилно, точно така.
RMS: Не, в никакъв случай. Няма да бъде свободен софтуер, ако всеки трябва да изпраща копия до определено място. И на практика ние сме отхвърляли лицензи поради тази причина, като първата версия на Apple Public -- не мога да се сетя точното име сега, Apple Public License? Както и да е, отхвърлихме го, понеже изискваше хората, които ползваха променени версии, да изпращат копие на Apple. И по-късно, те промениха лиценза да не съдържа това, и сега той е лиценз за свободен софтуер.
В: Сега, когато говорим за Digital Restrictions Management (бел.прев: RMS изключително много държи DRM да се нарича "Restrictions", а не "Digital Rights Management" -- и с право!), каква роля виждате да играе тази технология в света на свободния софтуер? С други думи...
RMS: Ами не може да играе никаква роля.
В: Не може да играе никаква роля?
RMS: Не. Вижте, когато целта на някой е да ограничава народа, първото нещо, което прави, е да напише софтуер, чийто код ограничава народа и отказва да работи, както народът би искал. Следващото нещо, което иска да направи, е да се увери, че народът не може да премахне това ограничение. Така че, разбира се, че той не би искал това наистина да бъде свободен софтуер. Целта му е народът да няма Свобода номер 1, свободата да променя програмата и да тя да върши това, което искаш. Така те опитват различни неща, за да предотвратят това -- първата стъпка е, ако могат, да не издават изходния код. Това е начин за превръщането на Свобода номер 1 в измама. И ние сме решили, че ще защитаваме тази свобода като реалност, не като теоретично понятие. Така че няма място за DRM в свободния софтуер. Може да напишеш свободна програма, която отказва да прави нещо, мисля, че има няколко, но основното е, че понеже потребителите могат да я променят, това няма да задоволи човек, който иска да наложи DRM над останалите.

И сега, това е интересен пример за разликите между свободен софтуер и софтуер с отворен код. Някои хора поощряват това, което те наричат "DRM с отворен код (Open Source DRM)". Припомнете си разликите в основните ценности между свободния софтуер и софтуера с отворен код. При свободния софтуер, нашите ценности са свободата и общността. Ние искаме да сме част от общност на свободни хора. Докато при софтуера с отворен код, те говорят за създаването на мощен, надежден софтуер, и за насърчаването на модел за разработка. За нас въпросът как програмата се разработва е второстепенен. Искам да кажа, че ако някои модели на разработка работят по-добре от други -- добре, използвай ги. Но това изобщо не е важно за свободния софтуер, за хората които ценят, които поддържат Движението за свободен софтуер и ценят свободата.

Значи, има хора, които казват, че биха могли да приложат този модел за разработка за разработване на софтуер, проектиран да ни ограничава. И може би това е вярно; може би ако хората се учат взаимно, споделят и си помагат в разработването на софтуер, създаден да премахне свободата ни, той може да стане още по-мощен и надежден в отнемането на свободата ни. Но това е лошо нещо. Това е зло. Това е, като същност, подобно на съвместната разработка на вирус. Ако нещо е зло, ние не искаме то да е направено добре. Ние искаме да е направено колкото се може по-зле.
В: Добре. Аз слушах внимателно вчера, когато говорихте за наричаната от мен клауза "Патрик Хенри" (GPL), "Свобода или смърт".
RMS: Да.
В: И вие казахте, че трябва да запалим лодките си, да победим или загубим, и че това е ключът да не извършваме предателство спрямо свободата на другите.
RMS: Точно така.
В: Бихте ли говорили за малко по този въпрос?
RMS: Тази клауза на GPL -- сега е 12, беше 7, почти не е променена. Това, което се казва, е че ако приемете или ви бъде наложено условие, което не би ви позволило да разпространявате програмата, давайки на другите всички свободи на GPL, то тогава не може да я разпространявате изобщо. Това, което означава, е че или я разпространявате по начин, който предоставя на другите свободите, които би трябвало да имат, или не правите нищо. И ние избрахме заглавие засега: Без предателство на свободата на другите.
В: Добре, един последен въпрос: ако погледнете живота си откакто започнахте проекта GNU, какво мислите, че все още може да бъде направено, вашата мисия?
RMS: О, толкова много! Целта е да се освободи всеки в кибер-пространството. И както виждате, извървели сме дълъг път и има още много. Направили сме широка колекция от свободен софтуер. До няколко месеца, ще има пет хиляди пакети, включени в справочника за свободен софтуер. Всички те работят под GNU/Linux, и всички -- с изключение на няколко GNU пакета, които не са завършени -- са развити и използваеми. И всички ще работят на напълно свободна система, освен ако не сме допуснали грешка някъде. Така че това е съществено постижение, но има нужда от хиляди други. Осигурили сме свободни операционни системи, които се ползват от стотици милиони хора, но има стотици милиони, които все още са под властта на феодалните господари на софтуера. Това не е правилно. И не трябва да бъде така. Нашата цел е да го променим. Собственическият софтуер е противообществена практика. Нашата цел е да сложим край на тази практика.
В: Благодаря ви много.
RMS: Приятно хакерстване!

Current Mood: exhausted

yavor@keel:~$ ls -la /usr/bin/vi
lrwxrwxrwx 1 root root 20 2004-12-01 21:03 /usr/bin/vi -> /etc/alternatives/vi
yavor@keel:~$ sudo update-alternatives --display vi
Password:
vi - status is manual.
link currently points to /usr/bin/vim
/usr/bin/nvi - priority 20
slave vi.1.gz: /usr/share/man/man1/nvi.1.gz
/usr/bin/vim - priority 40
slave vi.1.gz: /usr/share/man/man1/vim.1.gz
Current `best' version is /usr/bin/vim.