About this Journal
Links:
GNU GNUstep gNewSense Jabber GNOME на български!
Current Month
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Dec. 29th, 2009 @ 03:32 pm Неминуемата кончина на екзотичните архитектури
Дебиан от край време се слави с разнообразието от поддържани архитектури. Единствено NetBSD е по-напред в материала, но все пак там няма толкова много софтуер, да не говорим, че трябва да се компилира, което не е особено приятно при по-бавните машини. Да не говорим, че не е GNU и е значително по-трудно за поддръжка и ежедневна работа (това е субективно твърдение, разбира се).

Началото на края бе положено през 2006/2007 г., когато бе взето решението да се изхвърли m68k от предстоящото издание Etch (4.0). Това бе и първата изритана архитектура в историята на проекта; дотогава само са били добавяни. Заинтересуваните разработчици запретнаха ръкави и издадоха псевдо-стабилно "etch-m68k", като дори има и официална секция в архива. Известно време поддържаха темпото, като компилираха пакетите от sid наред с другите архитектури. Но отскоро нещата са много зле и аз лично не виждам как ще се оправят... Триумфалното завръщане на m68k най-вероятно ще се окаже непостижима мечта.

За предстоящото ново стабилно издание Squeeze злочестата съдба сполетя alpha -- тази интересна и революционна за времето си архитектура няма да бъде част от него. hppa също беше на косъм от изключване, като оцеляването й все още никак не е сигурно. За Squeeze+1 ще се разделим с още една традиционно корава архитектура -- sparc, която ще бъде заменена от sparc64 (поддържана само от UltraSparc нагоре). powerpc е също под заплаха в близкото бъдеще -- "Епъл" вече хич не ги е еня за нея, а от няколко години се произвеждат само машини powerpc64.

Тъжно е да гледаш как поддръжката за тези архитектури чезне година след година. Още по-тъжно е, когато притежаваш такива машини и искаш да продължиш (естествено, иска ли питане) да търкаляш GNU/Линукс на тях. Понеже имам 3 много сексапилни m68k, 2 powerpc, една архаична alpha и една пазарена но все още недоставена от Румъния дърта SparcStation, направих едно бързо и кратко проучване какви са опциите те да продължат да дишат със свободна операционна система. Равносметката е следната:


  • m68k: Не ми е известна нито една дистрибуция на GNU/Линукс, която да я поддържа към този момент. В OpenBSD порта mac68k (моите са такива, но едната е без MMU) е белязан като "stagnant", което е обезпокояващо. NetBSD я поддържа, и по принцип NetBSD е последната спирка. Аз лично бих предпочел OpenBSD заради политиката им спрямо несвободния софтуер.


  • alpha: Никога не е имало дистрибуция на GNU/Линукс за моята алфичка, понеже никога не е имало поддръжка за TurboChannel Bus в Линукс. OpenBSD и NetBSD я поддържат. Gentoo все още имат активен порт за alpha, но лично на мен не ми върши работа, както се подразбира.


  • sparc: Спасението е пак при OpenBSD/NetBSD. Изглежда Дебиан е последния мохикан сред дистрибуциите на GNU.


  • powerpc: Засега няма място за притеснение. Допускам (чиста спекулация), че Федора първи ще я изхвърлят, след това Дебиан, и най-накрая Gentoo. Баш накрая пак ще прибегнем до {Open,Net}BSD.



Изводи? Това е естествена и закономерна смърт. Има много легитимни причини за изключване на архитектури от издание на Дебиан, така че дори и не си помислям да ги виня. Просто ми е мъчно да наблюдавам и изживявам тази смърт. А, да -- няма никакъв смисъл да се ползва FreeBSD -- поддържат много ограничен брой архитектури, всичките от които са налични и за GNU/Линукс, поне при Debian и Gentoo.
About this Entry
GNUstep
Feb. 26th, 2009 @ 11:20 pm Предизвикателствата на един отговорник на софтуерен пакет
Current Mood: amusedamused
Ползвам доста японски софтуер. Не е нарочно -- не съм си изградил специално афинитет към него, нито пък считам японските програмисти за изключителни гении. Е, имат някои доста интересни идеи и нестандартно мислене, но същото важи в различна степен и за всички останали. Налага се да ползвам японски софтуер, както и да поддържам неофициални пакети за моята дистрибуция (gNewSense). Свикнал съм да (се опитвам да) чета поща на японски покрай Mew и Wanderlust, но списъците за разработка ми идват в повече.

При японците (както и при французите и руснаците, например) се пише на родния език, дори софтуера да е широко разпространен. Води ли се като "роден" софтуер, пише се на японски. Това по принцип не е проблем, защото обикновено софтуер в тази категория се поддържа в дистрибуциите също от японци, които често са и разработчици в самия проект. Потребителите на такъв софтуер също са предимно японци, защото често има специфични подобрения за владеещите японски/корейски/китайски. Че кой ползва японски браузър и японски пощенски клиент? Хората просто ползват Firefox и Thunderbird -- маркетинговия ефект от MoFo/MoCorp/Google е огромен и оставя своя отпечатък.

Така един скромен отговорник на пакет в дистрибуция (дори и с малко потребители), е изправен пред непосилната задача да "отгатва" намеренията на разработчиците и визията им за бъдещето на програмата, както и коментарите по кръпките. На снимката по-долу Тасака-сан, отговорника за Федора на моя любим уеб-четец Kazehakase, споделя тривиална кръпка, коригираща компилацията на модула за търсене hyper-estraier (което е т.нар. "killer feature" на Kz, между другото):



Смущаващото в случая е как Федора допускат издаването на пакет който не може да бъде разпространяван изобщо -- неиздадения Kz 0.5.7 включва код под LGPLv3+ и за целта Kz трябва да промени лиценза си от GPLv2+ на GPLv3(+).
About this Entry
GNUstep
Jul. 4th, 2008 @ 02:57 pm Сбогом, Патилане!
Current Mood: sadsad
Не съм вещоман. Точно обратното — не си пазя инструменти, техника, дрехи, не ми пука особено когато някое дете дупчи дивана с нещо или драска по прясно боядисаната стена. Като бях дете, си спомням как един съсед през ден-два слизаше да си чисти колата. То не беше чистене, ами направо близане — отвътре, отвън, с гъбичка, с парцалчета, стъклата с препарат… Зарекох се, че ако един ден имам кола или някаква друга „ценна“ вещ, никога няма да ѝ слугувам.

С „машините“ е някак си друго. Слагам го в кавички, защото имам предвид малко по-широк спектър от машини. Когато ремонтираш някаква машина, изграждаш някаква връзка с нея. Когато я ремонтираш много пъти и я подобряваш, връзката е по-силна. Когато някой мъдър експерт/специалист ти каже, че машината никога няма да тръгне, но ти успееш да я съживиш, връзката става още по-дълбока. Всеки, който е съживявал машина, считана за мъртва, знае за какво говоря. Аз се занимавам с ремонт от малък, ремонт на най-различни неща. Всъщност, емоционалната връзка не е със самото желязо, по-скоро е свързана със спомените и изживяванията покрай желязото.

Хвърлих око на patilan някъде през 1997 г. май. Тогава не се казваше така — доколкото ми е известно, само при GNU (и „Юникс“) машините си имат имена, т.нар. hostname. Патилан беше машината на счетоводителката в тогавашната фирма на вуйчо ми. Беше с някаква версия на „Уиндоус“ и грозен собственически счетоводен софтуер, май писан на dBase. Жената непрекъснато се оплакваше, че компютъра бил бавен и шумен. Действително, беше най-бавната машина от всички в офиса и именно заради това ѝ бях хвърлил око. Все някой ден тази машина щеше да се изхвърли като остаряла, ненужна и проблемна. Навярно секретарката щеше да се сдобие с нов компютър, а старият ѝ щеше да отиде при счетоводителката. Винаги става така. Чаках този момент търпеливо и знаех, че ще му дойде времето.

Моментът настъпи през 1998 г., когато вуйчо ми започна нова дейност в друг град. Патилан се оказа излишен и така се сдобих с моя верен приятел, като дори и не подозирах какво ни чака занапред. Патилан беше Cyrix 100 MHz (аналог на Pentium) с 8 MB RAM. Инсталирах така разпространената конфигурация по онова време „dual boot“ — Windows 95 и GNU/Линукс. Срамно, но така си беше. Тогава все още не бях срязал пъпната връв със собственическия свят.

В първите години Патилан беше основна (и единствена, FWIW) машина в новото ми самостоятелно бизнес начинание. Мисля, че още съвсем в началото успях да подкарам свободна програма за приемане/изпращане на факсове (това беше единственото, за което ползвах „Уиндоус“) и реших да мина изцяло на GNU/Линукс. (Тогава още му казвах погрешно „Линукс“.)

Минах и на нова дистрибуция, в унисон с „бизнеса“ — Ред Хат. Разбира се, както се очакваше, към 2002 г. бизнесът фалира. Горе-долу тогава май започнаха първите ми стъпки в света на свободния софтуер. Бях потребител отдавна, но само потребител. Трябваше да се прави повече от „потребителстване“.

През 2003 г. не можах да обновя успешно от Ред Хат към Федора. Това ме раздразни доста, но е възможно и аз да съм оплескал нещо. Инсталирах Федора 1 на чисто и за мое голямо учудване, Патилан не беше същия. Изглежда мъкнеше огромен товар на гърба си. От известно време наблюдавах Дебиан, и не ми отне много време да взема решението.

През 2004 или 2005 г. се включих в екипа за превод на GNOME и именно на Патилан се роди първия ми превод. Към края на 2006 г., вече беше видно, че Патилан се мъчи. Компилирането на GNOME (което всеки преводач прави — или поне трябва да прави — за да тества превода) се превърна в мисия невъзможна. Докато стигне до някой модул от края на раздела „desktop“, този модул вече изискваше по-нова версия на GTK+ или нещо друго. Хората чупеха API/ABI по-бързо, отколкото Патилан можеше да компилира. Веднъж трябваше да подам около 150 файла в огромното хранилище на gnu.org. Докато cvs обходи дървото за да реши кой файл е променен и е за подаване, минаха буквално два часа. Подаването не успя, защото през това време някой друг беше променил един или два файла и имаше конфликти. Тогава твърдо реших, че не мога да разчитам на Патилан като основна машина, вече не. Миналата пролет закупих един Compaq (с мощен Pentium II вътре) и така от март 2007 г. основната ми работна станция е Цоцолана. Патилан продължи да си работи и си ми беше основна машина за пакетиране и всичко останало, свързано с Дебиан и пакетите, които поддържам там. Геройски участваше в много сражения при трепане на буболечки (повече известни като „бъгове“), и щеше да участва в последния гнустепски щурм при подготовката на Lenny, предстоящото ново стабилно издание на Дебиан.

На Патилан съм чел повечето от философията на проекта GNU, от Патилан за пръв път подадох в официалното хранилище на gnu.org. На Патилан направих първите си стъпки с GNU Emacs, за пръв път инсталирах GNUstep. На Патилан за пръв път направих първия си пакет, на Патилан всичките ми деца за пръв път играха на GCompris, на Патилан за пръв път…

Това е една трета от живота ми и половината от смисления ми живот, прекарана покрай тази машина.

През годините много съм „пипал“ и надграждал Патилан. Тези, които са ми идвали на гости, навярно помнят естественото му състояние — разпилян, изкормен, дънната платка изкарана отгоре, а твърдия диск поставен върху книга. Правил съм му много подобрения, между които:
  • Специална система за охлаждане, заради многото консуматори и нагъчканата кутия с кабели. Трябваше да я разкарам миналата година, когато Патилан преживя лек пожар заради несигурни връзки на захранването. Захранването го размених с това на сървъра ми Смехурко (който е Pentium 133 MHz), но „новото“ не беше в състояние да поддържа тази система. Може би това е белязало началото на края.

  • Измислен USB порт с доста мръсни хакове и бая запояване. Оказа се, че е някакъв стар непълен стандарт на USB, което нито едно съвременно устройство не поддържа. Не беше болка за умиране, де.


Към средата на юни нещо се случи — машината спря ей така. Знаех поне от две-три седмици, че вентилатора на захранването се е спекъл и това неминуемо е довело до драстично увеличаване на температурата и пълна липса на циркулация на въздуха. Изключих го и го оставих така, имах друга работа. След няколко дни го пуснах, работеше си. За малко. С последния си дъх Патилан компилираше ProjectCenter за предстоящата офанзива в Дебиан, когато изведнъж секна. Отидох в стаята му и го изключих. Знаех, че нещо сериозно е станало и повече няма да тръгне без моята намеса.

Снощи след работа най-накрая намерих време да го отворя. Веднага забелязах обгорялата малка област на дънната платка, близо до стабилизатора. Не можах да разбера точно какво беше изгоряло, корпусите на двата елемента бяха направо разпрашени. Раздвижих и смазах вентилатора на захранването, както и този на процесора. Изчистих го щателно и разкарах всички ненужни консуматори. Знаех, че е безполезно, но Патилан заслужаваше последно дишане „уста в уста“. Включих го — вентилаторите се въртяха, както и твърдия диск. Замерих напрежението на няколко места на дънната платка — нищо, както и очаквах. Това беше краят. Установен час на смъртта: 3 юли 2008 г., около 20 ч. Аз съм виновен. Знаех, че става нещо подобно, но си казах „Ще издържи, както всеки друг път“. Още едно потвърждение, че повечето машини умират поради немарливостта на хората, които (уж) ги поддържат.

Не е краят, всъщност. Все някой ден някой ще изхвърли ненужна стара дънна платка със Socket 7 и Патилан ще бъде съживен. Но под друго име. Старият ми другар си отиде в следната конфигурация:
  • Процесор Pentium MMX 233 MHz

  • 64 MB RAM

  • 13 GB твърд диск

  • Някаква архаична видео-платка на ATI (първият им модел за шина PCI)

  • 2 флопи-дискови устройства — 3.5" и 5.25"

  • Операционна система: Debian GNU/Linux (unstable)


Мисля си, една снимка на Патилан би била на място, точно като некролог. Но нямам цифров фотоапарат. Не ми е трябвал, не съм си и купувал. Пък и все още за мен си е технология от бъдещето. Нищо — не е фатално, че няма снимка. Аз ще си го спомням много добре.

Сбогом, Патилане, стари мой другарю!
About this Entry
GNUstep
Jun. 4th, 2007 @ 08:35 am Ново летоброене за Църквата на GNU Emacs
Current Mood: happyhappy
Обявление на изданието на Emacs 22
About this Entry
GNUstep
May. 8th, 2007 @ 12:02 am GCompris 8.3.1 без български звуци :-(
Current Mood: sadsad
GCompris 8.3.1
За голямо съжаление, въпреки обещанията, които дадох на няколко потребители, не успях да смогна да запиша български звуци за последната версия на GCompris. Микрофонът, с който разполагам, очевидно е повреден (възможно е и да не съм успял да конфигурирам всичко като хората). Бих искал да помоля някой да ми услужи за няколко дни в рамките на следващите няколко месеца с подходящ микрофон, който да работи със стандартна звукова платка под GNU/Линукс. Разбира се, бих се радвал и на записани звуци от някой друг — никак не е задължително аз да се превъплъщавам волю-неволю в озвучител.
About this Entry
GNUstep
Feb. 8th, 2007 @ 11:23 am Стив Джобс и Digital Restrictions Management
Кенеф на Епъл
През последните два дни много се изписа за отвореното писмо на Стив Джобс относно Цифровото управление на ограниченията (DRM). Чуха се одобрителни възгласи като "Way to go, Steve!", "Браво, Стив" и хвалби от всякакъв род от страна на знайни и незнайни лидери и хакери от общността на свободния софтуер.

В писмото си Стив Джобс изобщо не говори за етичната страна на въпроса и не прави заключението, че DRM е абсолютно неморална технология и практика. Изводите му са изключително на практическа и икономическа основа, с думи прости, че "няма смисъл от DRM, защото има умни хора, които да го заобикалят". Насажда у читателя внушението, че "Епъл" не са виновни за създаването на iTunes и рестриктивните технологии, с които е обвързан този портал (или магазин). Едва ли не иска да каже, че "Епъл" са били принудени да го направят и трябва да им се прости. Като виден участник в промиването на общественото самосъзнание използва обидни слова и пропагандни термини като "незаконна музика", "пиратство", "незаконно копиране" и нарича споделянето "кражба".

Може и статията да помогне в общата борба за категоричното отхвърляне на DRM, но да се пляска с ръчички на това писание е недопустимо.
About this Entry
GNUstep
Nov. 1st, 2006 @ 06:50 pm Етикетче на дрешка
Етикетче на дрешка
About this Entry
GNUstep
Oct. 25th, 2006 @ 06:00 pm LiveJournal.com -- единствената свободна услуга за блогове
Current Mood: curiouscurious
Единствената публично достъпна, която ми е известна. Под "свободна" разбирам не безплатна, а наистина свободна. Ила Петрова се чуди защо българските потребители на LJ мълчали. Ами много просто -- проблем няма, ама никакъв.
  • Информацията, която блогващите публикуват, е публично достъпна. Ако някой иска тя да е предпазена от злонамерени люде, препоръчвам да си води дневника в текстов файл и да го обработва с gpg --encrypt.

  • В LJ има възможност да се въвеждат лични данни като пол, местоположение, Jabber ID и т.н. Това е по желание, така че ако не искате те да попаднат в чужди ръце, просто не ги публикувайте.

  • При регистрация на блог в LJ, задължително трябва да се посочи датата на раждане. Струва ми се, че това е единствената информация, която няма как да бъде защитена. Абсолютно сигурен съм, че и българските, и руските служби за сигурност знаят много добре кога съм роден (както и службите на останалите страни, където съм се подвизавал). Non-issue.


Потребителите на GMail и подобни услуги би трябвало да са доста по-загрижени за данните си и направо да треперят, ако ползват тази услуга за лична или служебна поща.
About this Entry
GNUstep
Sep. 5th, 2006 @ 06:23 pm Лицемерието в Дебиан
Current Mood: frustratedfrustrated
През последните години проектът Дебиан се запъти към руслото, по което се движат повечето от останалите дистрибуции. Изглежда в един момент настъпва "прозрението", че е много по-важно една GNU/Линукс дистрибуция да бъде по-популярна и да има колкото се може повече потребители, отколкото да се отстоява свободата им на всяка цена.

Конфликтът в Дебиан навярно се е зародил още преди 10 години под ръководството на Брус Перенс. Тогава ФСС спира спонсорирането на проекта с пълно право, понеже е истинско безумие Фондацията за свободен софтуер да спонсорира разработването и разпространяването на несвободен такъв. От известно време насам дебианци се опитват да "отмият" това срамно петно, но по заобиколни и крайно погрешни пътища. Вместо да направят единственото правилно нещо -- да спрат да пакетират и да разпространяват несвободен софтуер (секцията "non-free") и свободен софтуер, окован в несвободни зависимости (секцията "contrib"), привържениците на култа на завъртулката (също известна като "спиралата") се заеха да доказват на ФСС и на свободната общност колко държат на свободата, като обявиха GNU FDL за почти несвободен лиценз. Антон Зиновиев положи героични усилия да спре това пропадане, това тотално залитане към извратеното "понятие за свобода", но неговото предложение получи най-малко гласове. Документацията на пакетите на GNU с непроменливи раздели (които включват само заглавни части и философски материали на Движението за свободен софтуер) беше прехвърлена в "non-free", като по този начин тази секция се узакони на практика завинаги. Вече го има и оправданието "Няма да я махнем, понеже съдържа полезна документация". Нещастният потребител на Дебиан, жител на прекрасния свободен GNU свят, е принуден да добави "non-free" към /etc/apt/sources.list и да преглежда десетки пакети с неетичен собственически софтуер в търсене на пропъдената свободна документация.

Сега проектът обсъжда и ще гласува за несвободния фърмуер, който съвсем измъквачески, по дебиански, бива често наричан "фърмуер без изходен код". Една съвкупност от двоичен код по-етична ли е от едно ръководство, включващо Манифеста на GNU като непроменлив раздел? Защо ли повечето дебианци прилагат двоен стандарт спрямо документацията на GNU и собственическия фърмуер? Много просто, фърмуера е критичен за поддръжката на много компютърни системи и ще има голям отлив от потребители, ако се премахне. Добре ще е проблемът да се прикрие, леко да се изкриви понятието, за да може хем Дебиан да кърти мивки, хем и да остане колос в очите на свободните хора. Да, ама ние ги виждаме тези неща -- цялата тази гнусотия е напълно прозрачна за нас.

Преведох едно писмо на Брандън Робинсън, което ме развълнува:
Тема: on firmware and freedoom
От: Branden Robinson <branden@debian.org>
Групи за новини: gmane.linux.debian.devel.project
Програма за е-поща/новини: Mutt/1.5.13 (2006-08-11)
Дата: Thu, 24 Aug 2006 03:01:51 -0400

Намерих съпоставката на две статии на главната страница на LWN тази седмица за интересна, и това ме мотивира да напиша някои мисли, които публикувах и като коментар към едната от тях.

Вместо да се намесвам директно в текущата дискусия относно това за какви потоци от битове би трябвало или не би трябвало да прилагаме нашето определение за "свободен софтуер", реших да споделя моите лични възгледи за причините защо трябва да изискваме свободен фърмуер на първо място, и какво съобщение бихме отправили, ако спрем да настояваме за това.

***

Може би следствие -- нарочно или не -- от новата агресивна политика на "Майкрософт" относно "Windows Activation", е че причинява вълна от бегълци към GNU/Линукс [*], които преди са използвали Уиндоус, понеже "просто е работил" и са го инсталирали безплатно.

Заради досадата и риска от "активация" на Уиндоус, напливът на потребители на безплатен софтуер е много по-голям, и много от тях и пет пари не дават за упражняването на контрол над компютрите си по начина, по който ние, умело практикуващи командата "apt-get source", сме свикнали.

Не настоявам, че всеки компютърен потребител трябва да е специалист, но ми е жал за провала ни да разпространяваме идеите на свободния софтуер сред потребителите. В името на "прагматизма", една почтена школа на философско мислене сега се е ограничила в добавка към всеки аргумент, късоглед и антисоциален по съдържание. Сега нашата общност флиртува с прахосването на успехите, които са били изградени през последните 15 години.

"Софтуер с отворен код" и "свободен софтуер" не са терминологичен магически прах, с който можем да поръсим нещо и по този начин да го направим добро. Поне второто са определени принципи, за които хората са се борили, и които трябва да браним ревностно, ако искаме те да бъдат запазени. Освен ако не сте някой от малцината късметлии, родени като царе, свободите, на които се наслаждавате, са спечелени с цената на борба. Това включва свободата да променяте кода и да споделяте промените със съседите си. Това, че тази свобода е била извоювана със саможертви най-често под формата на средства за препитание, а не на пролята кръв, не я прави по-нереална.

Аз също често съм бил разочарован от липсата на пълна поддръжка на хардуера за GNU/Линукс за което и да е устройство, което може да се купи. Компенсирам това, като се опитвам да бъда информиран клиент и да не купувам хардуер от фирми, които са враждебно настроени към GNU/Линукс. Уча се да приемам и факта, че не мога да имам всичко, което поискам. За мен хардуер, който няма свободен драйвер, не е възможен избор. Ако се окажа с такъв, понеже е вграден в дънната платка, например, тогава знам това още като го купувам, и за мен той не съществува. Това не е "допълнителна функционалност" на покупката ми.

Със свободния софтуер мога да насоча усилията си към създаването на това, което желая. Без свободния софтуер, аз съм незначителен молител, подчинен на прищевките на големите корпорации.

Свободни приложения, свободни драйвери, свободен фърмуер -- всички те са част от една дреха. Всички ви предоставят правото да упражнявате контрол над компютъра си. С принципа на свободния софтуер, имате инструмент, с който да го направите. Ако нямате необходимите знания и умения да реализирате нова функционалност или да коригирате грешка, може да се присъедините към общността и да се опитате да предизвикате интерес, или да наемете някой с необходимите умения.

Без принципа на свободния софтуер сте изправени сами пред монополиста, като може само да предложите портфейла си. В чия полза ще бъдат договорени условията?

***

Приемам факта, че разликата, която правим между "main" и "non-free" е важна, и е доста далеч от резултатите от обсъжданията относно това какво означава "уточнение" на Обществения договор, например. Каквото сложим в "main", носи щемпела на нашето одобрение, независимо дали ни харесва или не. Вярно е, че имаме определени възражения относно много неща в "main", и те често са храна за дискусии в -legal и понякога в други списъци, но също вярвам, че когато слагаме нещо в "main", ние го джиросваме. (Със сигурност даваме обещание да осигуряваме поддръжка по отношение на сигурността.)

Лично аз не се чувствам комфортно да разширим това одобрение, като включим нещата, които напоследък определяме като "blobs", независимо дали са изпълними инструкции за хоста или допълнителен процесор, графични изображения, звукови/видео потоци, или ръководства, които се обработват посредством някакъв инструмент.

За мен, нашето настояване за свободен софтуер е нашето настояване, че ние, като разработчици, разширяваме равнопоставения достъп и равните права за упражняване на контрол над компютърните системи и за нашите потребители.

Вярвам, че компютрите трябва да бъдат контролирани от тези, които ги притежават и работят с тях. Отказването на достъпа до изходния код на каквото и да е, било приложение, object loader, драйвер на устройство или "blob", издига бариера пред потребителя, и им предава съобщението, че нямат права да променят поведението на машината си както намерят за добре. Да включим подобни неща в "main" въпреки липсата на изходния код е все едно да кажем на нашите потребители, че сме съучастници в ограничаването на контрола върху компютрите им.

Според мен, би трябвало да имаш не по-малко права да настройваш спрямо нуждите си и да споделяш с приятели един "blob", колкото каквото и да е, което тече по шините на машината ти. Да наречеш нещо "blob" изглежда сякаш е нарочно с цел намаляване на важността му в сравнение с останалите потоци битове, които сме свикнали да наричаме "софтуер". Ами ако тези "blobs" не бяха важни, нямаше да има натиск да ги задържим в "main".

Всеки от нас може, разбира се, да приеме на машините си всякакъв вид неща, за които обществото смята, че не би трябвало да имаме права да променяме и разпространяваме, от холивудски филми на DVD до статии на "Асошиейтед прес". Проектът Дебиан, обаче, не разпространява такива материали в "main". Да направим това би означавало да подкопаем нашето обещание да поддържаме системата Дебиан "100% свободна", както е заложено в нашия Обществен договор.

Ако нещо си струва предлагането на General Resolution да се задържи в "main", това е нещо, което си струва подкрепянето на нашите права да променяме и разпространяваме и в абстрактния, и в практическия смисъл.


[*] Навсякъде съм променил "Линукс" с "GNU/Линукс", понеже е повече от ясно, че Брандън е привърженик на Движението за свободен софтуер. Проектът Дебиан е един от малкото проекти за свободен софтуер, който нарича операционната система с истинското й име.



Това, което (все още) не вижда Брандън, е защо проектът се е провалил в разпространяването на идеалите на свободния софтуер сред потребителите. Как можеш да научиш някого на етични норми, когато му даваш точно противоположното? Разпространяването на несвободен софтуер е все едно да кажеш: "Ето, това не е чак толкова лошо, ползвай го, ако искаш". Това е социален проблем и абсолютен феномен. Много от останалите дистрибуции не ги е грижа за свободата и това е разбираемо, свободата е с нисък приоритет в наши дни. Но дебианския парадокс е трудно обясним. Какво друго, освен лицемерие е, да твърдиш "Ние сме 100% отдадени на свободния софтуер" и в същото време да разработваш и разпространяваш несвободен?
About this Entry
Debian
Sep. 4th, 2006 @ 05:55 pm Свободен, но в окови — „клопката на Джава“
Current Mood: thoughtfulthoughtful
Наистина ли е свободна програмата ви или е скована от зависимости, които не са свободен софтуер? Ако пишете свободен софтуер за Уиндоус, то знайте, че той е неизползваем за нас, жителите на прекрасния Свободен свят. Ако пък пишете свободни програми на Джава, използвайки реализацията на "Сън", и си мислите, че са многоплатформени, живеете в голяма заблуда. Реализацията на Джава от "Сън" работи само на една платформа -- тяхната.

Брат ми преведе есето Свободен, но в окови — „клопката на Джава“, което може да ви помогне да вземете важното решение да освободите напълно програмите си.
About this Entry
GNUstep